Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2009 12:51 - Интервю за "Капитал"
Автор: srefantafrov Категория: Политика   
Прочетен: 3040 Коментари: 4 Гласове:
2



Стефан Тафров: „Имам служебни сънища“


Как се случи така, че вие, хуманитарист, интелектуален тип човек, започнахте да се занимавате с политика?

- Никога не съм мислил, че се занимавам с политика. Имаше кауза - България да се демократизира и да се свърже със света. Стана така, че първата политическа класа в България излезе от интелектуалните среди, в които аз се движех и където именно беше пространството за свободно мислене, за свободно говорене и в един момент - за свободно действие. Всичките ми приятели и хора от моя кръг правеха едно нещо... Аз попаднах в СДС покрай в. „Демокрация“. Срещна ме Данчо Василев: „Стефане, ела да направим вестник.“ Първата редакция на „Демокрация“ беше на „Раковски“ 134 и понеже бях почти единственият човек в сградата, който говореше езици, всички чужденци започнаха да минават през мен, нямаше как. Така направих международния отдел на СДС. Това е историята. А като най-голямо и абсолютно постижение за себе си смятам организацията на онова пътуване на делегацията на СДС (Желю Желев, Огнян Пишев, Петър Берон и Стефан Тафров - бел.ред.) през април 90-та, което ни легитимира пред света и показа, че в България има опозиция.
Започнахме с Прага - прие ни Хавел. Беше по дънки. И Желев му вика тогава: „Божее, сега ще вземем да спечелим изборите и как ще управляваме?“ А Хавел казва: „За да се управлява, ви трябва здрав разум и честност. Като ви гледам, имате изобилие и от двете.“ В Щатите ни прие вицепрезидентът Куейл, държавният секретар, всички най-важни сенатори, всички най-важни председатели на комисии, всички най-важни хора, think tanks и пр. Във Франция - министър-председателят, тогава Мишел Рокар, Ширак като кмет на Париж, всички бивши премиери, Жоспен като шеф на социалистическата партия. В Англия - Тачър, външният министър Дъглас Хърд.

Като споменахте най-голямото си постижение, помислих, че ще говорите за признаването на Република Македония. Все пак вие бяхте идеологът и „черноработникът“ на това решение, станало исторически факт на 15 януари 1992 г.

- Признаването на Македония, разбира се, беше особено важно. Желев казва в мемоарите си, че аз съм бил връзката в парламента между комисиите по национална сигурност и външна политика. Това е така. И знам много добре, че без моята активност нямаше да стане. Защото и Желев, и Филип Димитров ми казваха: ще направим, каквото кажеш. Те се страхуваха, че този акт може да ни изолира от Европа. Аз казвах, че няма да ни изолира. Филип Димитров пое цялата отговорност за това решение, което му прави чест. И признаването на Македония не само че не ни изолира от Европа, а напротив.

Какво, смятате, ви доведе до тази позиция в Съвета за сигурност? Владеенето на езици, професионализмът, постоянството?

- Ето как стана. Аз си бях един щастлив посланик в Париж, нямах никакви особени планове, когато Надежда Михайлова ми се обади и каза: „Виж какво, нали знаеш, че сме кандидати за Съвета за сигурност - а как да не знам, като това решение се взе, докато бях зам.-министър и отговарях и за ООН - а пък вече от две години нямаме посланик в Ню Йорк. И, казва, не можем да намерим човек. Гледаме, гледаме и тримата решихме, че само ти можеш да свършиш работата.“ А кои са тримата - Петър Стоянов, Иван Костов и тя. Трябваше да замина след две седмици и да правя кампания, защото тогава бяхме конкуренти с Беларус и беше много тежко. После ме избраха, станаха разни промени, новото правителство реши, че няма да ме мести. Това е цялата история.

Как се чувствате?

- Чувствам се отговорен. Много е напрегнато. Много. И моментът е специален. На България ? се случва да бъде член на Съвета за сигурност за първи път като независима държава, защото досега сме били два пъти - веднъж през 60-те години и веднъж 80-те, но тогава Съветът за сигурност не е имал тези функции, от една страна, и от друга, всичко за нас се е определяло от Москва. Независимостта е и огромна отговорност. Периодът е много тежък и заради Ирак - целият свят говори за това, моментът е уникален и напрежението е огромно. Това, което не се вижда, е огромният морален стрес.
Съветът за сигурност се занимава със страхотни кризи и трагедии. Например в Африка. В момента има опасност от геноцид в един североизточен град на Конго и цял ден имахме такива разисквания. Отиваш на работа и всички нещастия на света ти се изсипват на главата. Освен че си представител на страната си, носиш и някаква морална отговорност и как ще реагираш дори не опира до политика.
Обстоятелствата са ме поставили в тази позиция и трябва да реагирам на равнище, трябва да бъда един нормален, морален човек освен български посланик. Отговарям пред съвестта си. И това е голямо изпитание. Тук се сравнявам действително с цвета на световната дипломация. Държавите изпращат в ООН най-добрите си хора и дипломати, особено в Съвета за сигурност. Посланиците на членките са просто първите дипломати на своите страни, впечатляващи личности. И аз трябва да се сравнявам с тях, което е много голямо предизвикателство. Иначе е безумно интересно. Каквото и да става оттук нататък, от професионална гледна точка това ще бъде безспорно най-интересният период в живота ми.
Ако ви кажа, че цяла нощ съм сънувал някакъв сън, свързан с ролята на ООН в Ирак... Честна дума! Най-редовно имам такива сънища. Представяте ли си да сънувате каква е ролята на ООН в Ирак, и текат едни сюжети, дебати...

Ама пророчески сън ли беше?

- Бе, какъв пророчески! Спорехме какво да бъде, как да стане - служебен сън.

Тази мисия в Африка...

- Отиваме. Първо в Централна, после в Западна Африка.

И какво ще правите там?

- Съветът за сигурност се занимава с едни от най-страшните кризи в Африка, с които никой друг не се ангажира, само ООН. Казваме на съответните лидери, президенти, враждуващи и спорещи групировки да не се избиват, ако може. Съвсем простичко казано. Много е интересно и много отговорно. В кризата в Конго например има 4 милиона убити. Конго е с размерите на половин Европа. А сега например Съветът за сигурност може би ще избегне геноцида в Бурунди и там няма да се избият, защото направихме така, че по мирен път вицепрезидентът да стане президент и настоящият президент да му отстъпи, без армията да прави преврат.

Има ли бъдеще ООН?

- Ама как да няма бъдеще! Ясно е, че ще се реформира, има много неща, които трябва да се оправят, но самата идея, принципът на мултилатерализма в международните отношения несъмнено остава. Във века на глобализацията това е единствената универсална организация с огромно значение, която покрива огромни сфери и намалява хаоса в света. Знаете ли например, че американците отпуснаха 15 милиарда долара за борбата срещу СПИН. Мога да ви кажа, че този, който убеди Буш да го направи, е Кофи Анан. И аз знам как е станало. Той прави такива неща. Няма друга организация, която може да се бори с глобалните заплахи.

Как се справяте с това натоварване? Имате ли емоционална дистанция, някакви механизми за защита?

- Механизмите за защита са първо физически. Тичам. Ей сега, като свършим разговора, отивам да тичам в Сентръл парк, защото е много слънчево. Емоционално - това е музиката. Музиката е най-голямото удоволствие в живота ми и истинско спасение. Така се лекувам и си поддържам равновесието.

Имате ли административна работа?

- Много! Подписвам огромни купища документи всеки ден. Купища. Да не говорим, че един посланик посреща, изпраща, организира... Ти си едновременно и началник гараж и хотелиер и какво ли не.

А готвачът Звезделин как се справя?

- Готвачът Звезделин?! Ако имаше повече такива българи, България щеше да е друга. Той е изключително талантлив човек, много работлив. На него дължим в голяма степен членството си в Съвета за сигурност, защото той правеше едни обеди, които спечелиха всички тук, защото бяха фантастични. Хем за много малко пари, защото по принцип не разполагаме с много. Звезделин е просто безукорен, страхотен.

За кого е готвил?

- За най-важните посланици, министри, за когото се сетите. За президенти, за министър-председатели, лидери.

Интересува ме в режим на работа и особено в ситуации на извънредност до каква степен имате координация с България - с външния министър, с министър-председателя - и до каква степен взимате решенията сам?

- Имам координация.

Периодично ви нападат, появяват се някакви атаки срещу вас. С какво дразните?

- Имам много ясна линия на политическо поведение и много се гордея с това, че не съм я променял. Което сигурно дразни. Другото е, че вероятно никой не може да разбере защо правя такава кариера и може би се появява някакъв елемент на... така, на...

Завист?

- Добре, на завист. Но с течение на времето се научих да не обръщам внимание на подобни неща. Бих се притеснил, ако всички ме приемат еднозначно.

Каква цена плащате за тази отдаденост на работата, на каузата, на кариерата?

- Това е случайна кариера, тя ми се е случила, аз не съм искал да правя кариера. Цената е голяма. Донякъде ми тежи това, че живея в чужбина, че не мога да си виждам приятелите, а те ми липсват.

Някога изпитвал ли сте дискомфорт от това, че представлявате страна като България?

- Никога не съм се срамувал, че съм от България, никога. А и откакто представлявам България, тя е демократична страна, която се държи добре. Изпитвам понякога съжаление за това, че сме малка страна с неголеми възможности, това е неизбежно. Иначе никога не съм имал морален или човешки проблем да представлявам политиката на моята страна.

От какво сте зависим?

- Не мога да говоря за лични неща, защото има големи трагедии в семейството ми и това ме е белязало. Сестра ми и племенницата ми са моето семейство. И има приятели, които много ми липсват.
Това, че съм на различни места, усложнява нещата... с възрастта правенето на нови приятелства се затруднява.

Знаете ли коя е Ориана Фалачи?

- Много добре знам.

А Хенри Кисинджър?

- Дали знам кой е?... Оня ден бях на вечеря с него.

Кои са световните фигури, държавници, които най-много са ви впечатлявали?

- Фигурата, на която се възхищавам най-много от морална и друга гледна тока, е Вацлав Хавел. Това са моите герои - Вацлав Хавел, Андрей Сахаров, Бронислав Геремек. Блага Димитрова ще ми липсва много.
Обичам лидери, които съчетават императивите на политическото поведение с някакви дълбоки убеждения, а не са просто машини за власт. Кофи Анан.

В какво вярвате повече - в човешките отношения или в идеите?

- Ооо, много е сложно, трябва да анализирам... де да знам. Вярвам и в двете. В момента не мога да кажа нищо умно по този въпрос.

Какво следва в професионалния ви път оттук нататък?

- Нещо подобно на това, което правя досега. Не знам.

Ето, зададох ви три от въпросите, които Ориана Фалачи е задала на Кисинджър през ноември 1972?

- (голям смях) Аз не съм Кисинджър.

Кои са слабите ви страни?

- Във всекидневието си не съм много подреден човек. Това води до загуба на време и до излишни усилия. Понякога съм прекалено емоционален. Понякога съм лековерен спрямо хора, които харесвам, които обичам.

Кога за последен път пихте шампанско?

- Онзи ден на един прием. За моята работа това не е събитие.

Приятелите ви забелязват прогрес във фотогеничността ви. На какво се дължи това?

- Ааа! Така ли?! Кои са тези приятели? (смях) Може би защото тичам, грижа се за тялото си.

Това нещо ново ли е?

- Е, не е ново. Аз винаги съм плувал, голям плувец съм и съм известен с това, че като ида на плаж, изчезвам зад хоризонта и се връщам след два-три часа. Тук, в Ню Йорк, започнах да тичам, защото Сентръл парк ми е близо.

Колко часа сън ви се събират на денонощие?

- Зависи от периодите. В началото на годината почти не спях. Заради часовата разлика често ме будят от България рано сутрин или посред нощ, по едно време беше станало истински тормоз. Сега съм о"кей с наспиването, ама в периода септември-април бях съвършено изтощен.

Какво четете в момента?

- Последната книга на френския политолог Пиер Хаснер и „Бивалици“ на Вера Мутафчиева, която според мен е голямо литературно събитие.

Вестници?

- Чета „Ню Йорк таймс“, а по интернет какви ли не, най-вече Le Monde, Finаncial Times, Corriere della sera, понякога Gazeta Wyborcza.

Мислил ли сте да напишете книга?

- Мислил съм, да.

Водите ли си записки?

- Не съвсем. А много хора ми казват, че трябва да напиша книга. И сигурно един ден ще напиша, защото са ми се случвали разни много интересни неща и колкото повече остарявам, толкова повече обичам да си спомням. Ето, това е моят проблем, като ме питате за слаби страни. Аз невинаги се взимам изцяло насериозно. Ще помисля за книга, когато се взема насериозно и реша, че нещата, които са ми се случили, са важни.

 





Тагове:   интервю,   ООН,


Гласувай:
2
0



Предишен постинг

1. анонимен - enchantee
09.07.2010 20:20
C'est superbe d'avoir la posibilite de parler,mais maintenant je me sens toute presque comme monsieur Fratio,qui parle de la liberte et regarde vers les gitans autour de sois-meme/"Sous le jugue" -Vazov/Comment vouz vouz cachez des autres pour etre libre?les gens dificillement donnent la liberte.Je sais bien qu'elle est toujours une position de l'esprit ,une experience de fuir sur les ailes de l'imagination, mais ce n'est pas satisfaisant lorsqu'on marche sur les rues,lorsqu'on est dans un entourage et on est dependent .Peut-etre la liberte est pour ceux qui peuvent la prendre sans l'attendre et qui peuvent creer les lois de sa propre vie.L'article est tres interessant.Il a provoque ces pensees.Ecrivez votre livre!Je vais le lire avec grand plaisir.Bonne jornee!
цитирай
2. анонимен - "Kak може да се спи в такава ...
13.07.2010 20:03
"Kak може да се спи в такава нощ,
когато е безсънието съвест,
а съвестта е ден?!"

Дора Габе и аз
цитирай
3. анонимен - Bonsoir, monsieur Tafrov! Ce ...
22.10.2010 21:52
Bonsoir,monsieur Tafrov!
Ce soir je n'avais pas la possibilite de vous dire "Bonsoir " a la premiere du roman de Silvie Tcholeva.L'endroit et l'atmosphere etaient artistiques,mais c'etait trop faible litterature, malgre le desir de l'auteur d'etre comme Natalie Sarotte. La campagne bulgare n'est pas la campagne francaise, n'est-ce pas?Peut-etre seulement les vaches et les etables sont les memes...
la femme inconnue
цитирай
4. анонимен - СТЕФАН ТАФРОВ Е ГЕЙ И Е ГОЛЯМ СРАМ ЗА БГ ДИПЛОМАЦИЯ
10.08.2011 13:34
Облечен с измачкана риза и с наведена надолу глава, Тафров сяда на най-близката до тоалетните пейка в градинката пред църквата Свети Седмочисленици и наблюдава влизащите и излизащите оттам мъже.

Нерядко се е случвало дипломатът да завърже разговор с някое случайно момче и да повърви с него.

Говори се, че в подобни градинки Тафров имал спор за територия с режисьора Атанас Киряков, който му направил забележка, че в този район “бръмчал” той. Предвид огромния ръст на Киряков, дипломатът деликатно се отдалечил.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: srefantafrov
Категория: Политика
Прочетен: 22132
Постинги: 2
Коментари: 5
Гласове: 13
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031